Постинг
21.11.2010 12:54 -
Сбъдната мечта и предначертано бъдеще или загубено време?
От много време семейството ми е разделено на части,майка ми и баща ми са разведени и всеки е поел по своя път.С други хора до себе си,с други деца.Това не ме притеснява.Даже напротив,радвам се,че са се измъкнали от заблудата на младините си и са поели по нов,може би по-добър,живот.Накратко,новият мъж на майка ми,така нареченият ми ""втори баща"",живее и работи в Испания,вече 5 години.С майка ми се обичат,разбират добре,и тази любов даде плод.Второто и на двамата дете.След тези две много важни стъпки - брак и отроче, и близо 4 години съвместен живот,те започанаха да усещат празнина - разстоянието.България е доста далече от Испания както и обратно,но и двамата знаеха,че това,което задържа майка ми да замине там завинаги ... бях аз.
Тук уча,тук е семейството ми,приятелите ми,живота ми.От друга страна,там ще намеря всичко необходимо за по-добро бъдеще,сравнително по-успешно от това,в България.Почти няма начин,съпругът на майка ми да се върне тук,защото е ясно,че няма да намери нормална работа,каму ли добре платена.И животът просто ще е много по затънал,отколото е в момента.Много добре знам,че ще е трудно да се справям с езика и да намеря приятели,но всичко това ще отмине.Почти знам испанския,а и няколко месеца говорене,напълно ще съм свикнала с него.Не познавам човек,на който да му е толкова трудно да завърже приятелство,дори и в друга страна.Навсякъде всички имаме еднакви интереси и възгледи,независимо от расата,езика или цвета на кожата.За това и проблемът с приобщаването ще бъде временен.Колкото до това къде ще живеем - ""вторият ми баща"" има страхотно жилище под наем,но с парите,които изкарва,със сигурност ще можем много скоро да осигурим и наш,собствен апартамент.Нищо от това не е проблем.
Проблемът е в друго.Ами ако не стане?Ами ако животът ни там не потръгне?Ако започнем от нулата и с месеци седим все на едно и също ниво,без развитие?Ще има ли шанс да се върнем тук и бил ли е прекараният период в Испания,поредното изгубено време?Ако успеем и всичко се нареди,ще имам много възможности,ще мога да се връщам в България и да виждам близките си.Ще имам много по-разширен кръгозор на приятелство,гледни точки и опции за бъдеще.Толкова много варианти,а незнам,дали съм достатъчно смела да го направя.Всички знаем,че за да разбера какво ще се случи,просто трябва да опитам.Да бъда оптимистка,да не разчитам само на семейството си в това число и на съпругът на майка ми.Да се развивам,значи ли непременно да забравя за сегашния си живот?
Възможно е всичките ми мечти да се сбъднат,всички страхове за бъдещето да намалеят.Но също така да погубя времето си там,вместо да се опитвам да живея ""българския"" живот и да се мъча да пробия по всевъзможни начини,редом до всички българи.
Тук уча,тук е семейството ми,приятелите ми,живота ми.От друга страна,там ще намеря всичко необходимо за по-добро бъдеще,сравнително по-успешно от това,в България.Почти няма начин,съпругът на майка ми да се върне тук,защото е ясно,че няма да намери нормална работа,каму ли добре платена.И животът просто ще е много по затънал,отколото е в момента.Много добре знам,че ще е трудно да се справям с езика и да намеря приятели,но всичко това ще отмине.Почти знам испанския,а и няколко месеца говорене,напълно ще съм свикнала с него.Не познавам човек,на който да му е толкова трудно да завърже приятелство,дори и в друга страна.Навсякъде всички имаме еднакви интереси и възгледи,независимо от расата,езика или цвета на кожата.За това и проблемът с приобщаването ще бъде временен.Колкото до това къде ще живеем - ""вторият ми баща"" има страхотно жилище под наем,но с парите,които изкарва,със сигурност ще можем много скоро да осигурим и наш,собствен апартамент.Нищо от това не е проблем.
Проблемът е в друго.Ами ако не стане?Ами ако животът ни там не потръгне?Ако започнем от нулата и с месеци седим все на едно и също ниво,без развитие?Ще има ли шанс да се върнем тук и бил ли е прекараният период в Испания,поредното изгубено време?Ако успеем и всичко се нареди,ще имам много възможности,ще мога да се връщам в България и да виждам близките си.Ще имам много по-разширен кръгозор на приятелство,гледни точки и опции за бъдеще.Толкова много варианти,а незнам,дали съм достатъчно смела да го направя.Всички знаем,че за да разбера какво ще се случи,просто трябва да опитам.Да бъда оптимистка,да не разчитам само на семейството си в това число и на съпругът на майка ми.Да се развивам,значи ли непременно да забравя за сегашния си живот?
Възможно е всичките ми мечти да се сбъднат,всички страхове за бъдещето да намалеят.Но също така да погубя времето си там,вместо да се опитвам да живея ""българския"" живот и да се мъча да пробия по всевъзможни начини,редом до всички българи.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 59